Ако приемем идеята на Бернард Шоу за театъра, че той е учител и нравствен рефер на обществото, огледало на човешките недъзи и подадена ръка за страдащите души от състрадателното сърце на твореца, то избора на културна практика в този институт е предварително избран и докрай отстояван. Като всяко едно читалище можем да предположим, че всяка една културна стратегия е с мозаечна структура (детски школи, театър, танци) и в общи линии те винаги са разпиляни по неволя в свободните места в желязната решетка на даденостите на един такъв културен институт (сграда, общ брой на помещения, брой квалифицирани преподаватели и не на последно място финанси). В момента читалищата искат да приличат едновременно на забавачница, детска градина, начално училище, световен театър и място за чуждата дума „уъркшоп”. На сцените им се провеждат безсмислени или смислени събрания от стар, по-малко стар или съвременен тип. Забравена е една историчека традиция още при зараждането на това уникално българско явление – че то е създадено целево да ограмотява нуждаещите се от култура, от цивилизованост и като резултат докосването на сърцето с небесната същност на човешката душа.

Нашият избор е за целенасочени действия на вече изградени от училищната скамейка индивиди, които търсят своята идентичност не само в академично образование, но най-вече неговото екстраполиране в целта на всяка една наука, а именно съчетанието на знание, водещо към духовно усъвършенстване, което действие би трябвало да означава съвременното понятие за цивилизация.

Ако прегледаме част от репертоарната политика на художественото ръководство на театъра, ще открием пиеси като „Око за другите” и „Бегемот и Венера” на Питър Шафър, „Емигранти” със своята пригодена сценична версия за нуждите на театъра, „Светото семейство” от Дьорд Швайда, „Миниатюри” на Александър Вампилов, „Чашка чай с лимон” от Ингер Хагеруп, българса драматургия: „Пясъчен пъзел” на Яна Добрева, „Всичко се сбъдва” Рада Александрова и „Земетърс” на Илко Иларионов, както и водещият моноспектакъл „Боже! Крокодили!” от Яна Добрева. Читалищният състав е основата на теаътрална къжа „Надежда”, театър със социална насоченост, обслужващ нуждите на лицата, лишени от свобода (2004-2006г.) – обиколил 13 затвора в България с пиесите „Игра на мъж и жена” и гениалната пиеса на Нийл Саймън „Джин и медени питки”. Проект на Ал. Хаджихристов и Коста Цонев, осъществен от Министерство на културата.

Актьорски състав

Александър Хаджихристов
Художествен ръководител. Александър Ал. Хаджихристов е роден на 26 август 1948 г. в гр. София. Израства в семейството на видния български драматург, писател и театрален деец - Александър Иванов Хаджихристов.

Хаджихристов-син учи във Великотърновския университет, където създава едни от първите студентски политически театри. Прехвърля се в София и завършва в СУ „Климент Охридски” история и литература, където в Студентски театър прави една от първите си постановки. През 1972 г. става ученик-асистент на професора Гриша Островски във ВИТИЗ, а през 1992 г. семестриално завършва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” кинознание.

Професионалният опит на Александър Хаджихристов започва през 1975 г. като асистент-режисьор в киностудио „Бояна”, преминава като втори режисьор в Студио „Екран”, а през 1999 г. става художествен директор на Демо Телевизия. През 2004 г. създава и бива директор на театрална къща „Надежда”, а през 2010 г. е драматург в Народния театър „Иван Вазов”.

Режисьор

 Симеон Викторов е роден на 13 септември 1941 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1968 година в класа на проф. Желчо Мандаджиев. От 1968 до 1971 г. играе на сцената на драматичния театър в Добрич. 1971-1972-ра – в Пловдивския драматичен театър. От 1972 до 2000 г. е актьор в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”, където пресъздава редица образи в пиесите „С любовта шега не бива”, „Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво”, „Кабаре Парнас”, „Арсеник и стари дантели”, „Параграф 22”, „Римска баня” и др. Участва в представления за деца. Играе в български и чуждестранни филми. Участва в предавания на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

В момента се играе:
„Кастинг за ролята на Жулиета”, автор: Иван Мишев, режисьор: Симеон Викторов

     

                                               

 

 

Нагоре